17 feb 2015, 21:11

Скитник по Делиормана 

  Poesía » De amor
749 0 6

Щом по Делиормана вървиш
питай, скитнико, вятъра
къде бялата лястовица кръжи
и върви с вярата си нататъка.

Знам я тази гиздава твоя обич,
в Лудите гори буйна раснала,
обвита от звезден покров -
звездица в сърцето ти паднала.

Върви, момче, питай вятъра!
Нека ти брашното разсипе!
А ти, все ще я откриеш някъде -
дъхава питка с лице на момиче.

Кога я видиш, да ù вземеш ризата,
водата ù бавно на глътки да пиеш,
а щом безпаметен се свиеш в нозете ù,
речи:
-Благодаря, Боже! Намерих душата си!




© Лъки Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря за добрите ви думи, колеги! Този стих е инспириран от прекрасната лирика на Zelenvik. А на мен толкова ми трябва- струна да звънне...листец да трепне и се губя в едни такива приказки!
    Благодаря ви!
  • Родена съм в Делиормана. Две неща има там в изобилие: жито и простори. И свобода! Много точно си уловила духа!
  • Лъки!! Тия дни май сме на една вълна!
    Ех, да можеше там да се върнем....

    Като и вземе ризата, Зем, тя няма да може да избяга. Той ще я омагьоса, както тя него и .....
  • Що ще и взима ризата бе Лъвче?! Постеля да я направи, по-добре ще е...
  • Всекиму такава питка медена.
  • Харесвам този твой текст с втъкани фолклорни интонационни мотиви, Лъвице. Лъха някаква волност от текста ти на една скитническа душа,
    която търси повече волност и любов. Предаваш всичко това и заразяваш другите. Поздравявам те за този постигнат ефект!
Propuestas
: ??:??