Скитник по Делиормана
Щом по Делиормана вървиш
питай, скитнико, вятъра
къде бялата лястовица кръжи
и върви с вярата си нататъка.
Знам я тази гиздава твоя обич,
в Лудите гори буйна раснала,
обвита от звезден покров -
звездица в сърцето ти паднала.
Върви, момче, питай вятъра!
Нека ти брашното разсипе!
А ти, все ще я откриеш някъде -
дъхава питка с лице на момиче.
Кога я видиш, да ù вземеш ризата,
водата ù бавно на глътки да пиеш,
а щом безпаметен се свиеш в нозете ù,
речи:
-Благодаря, Боже! Намерих душата си!
© Лъки All rights reserved.
