17.02.2015 г., 21:11 ч.
Скитник по Делиормана
Щом по Делиормана вървиш
питай, скитнико, вятъра
къде бялата лястовица кръжи
и върви с вярата си нататъка.
Знам я тази гиздава твоя обич,
в Лудите гори буйна раснала,
обвита от звезден покров -
звездица в сърцето ти паднала.
Върви, момче, питай вятъра!
Нека ти брашното разсипе!
А ти, все ще я откриеш някъде -
дъхава питка с лице на момиче.
Кога я видиш, да ù вземеш ризата,
водата ù бавно на глътки да пиеш,
а щом безпаметен се свиеш в нозете ù,
речи:
-Благодаря, Боже! Намерих душата си!
© Лъки Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Родена съм в Делиормана. Две неща има там в изобилие: жито и простори. И свобода! Много точно си уловила духа!
-
Лъки!! Тия дни май сме на една вълна!
Ех, да можеше там да се върнем....
Като и вземе ризата, Зем, тя няма да може да избяга. Той ще я омагьоса, както тя него и ..... -
Що ще и взима ризата бе Лъвче?! Постеля да я направи, по-добре ще е...
-
Всекиму такава питка медена.
-
Харесвам този твой текст с втъкани фолклорни интонационни мотиви, Лъвице. Лъха някаква волност от текста ти на една скитническа душа,
която търси повече волност и любов. Предаваш всичко това и заразяваш другите. Поздравявам те за този постигнат ефект!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Благодаря ви!