17 февр. 2015 г., 21:11

Скитник по Делиормана

Поэзия » Любовная

1.1K 0 6

Щом по Делиормана вървиш
питай, скитнико, вятъра
къде бялата лястовица кръжи
и върви с вярата си нататъка.

Знам я тази гиздава твоя обич,
в Лудите гори буйна раснала,
обвита от звезден покров -
звездица в сърцето ти паднала.

Върви, момче, питай вятъра!
Нека ти брашното разсипе!
А ти, все ще я откриеш някъде -
дъхава питка с лице на момиче.

Кога я видиш, да ù вземеш ризата,
водата ù бавно на глътки да пиеш,
а щом безпаметен се свиеш в нозете ù,
речи:
-Благодаря, Боже! Намерих душата си!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

лъвче (Лъки)

Благодаря за добрите ви думи, колеги! Този стих е инспириран от прекрасната лирика на Zelenvik. А на мен толкова ми трябва- струна да звънне...листец да трепне и се губя в едни такива приказки!
Благодаря ви!

2015-02-19T16:00:56+02:00
Katriona (Кети Рашева)

Родена съм в Делиормана. Две неща има там в изобилие: жито и простори. И свобода! Много точно си уловила духа!

2015-02-18T16:11:34+02:00
sisi6571 (Светла Илиева)

Лъки!! Тия дни май сме на една вълна!
Ех, да можеше там да се върнем....

Като и вземе ризата, Зем, тя няма да може да избяга. Той ще я омагьоса, както тя него и .....

2015-02-18T15:31:54+02:00
ZEMEDELEC (Красимир Дяков)

Що ще и взима ризата бе Лъвче?! Постеля да я направи, по-добре ще е...

2015-02-18T15:25:07+02:00
Dark_Island (Таня Георгиева)

Всекиму такава питка медена.

2015-02-18T07:59:57+02:00