18 oct 2008, 11:44

Скитникът

  Poesía » Civil
810 0 12
Той беше почти сляп.
Живееше на ъгъла отсреща.
Беше се свил под една тераса,
/ но не на неговия дом/.
И броеше нещо.
Броеше последните си пари.
Скитникът, който събираше
празни кашони.
За да си купи хляб...
За да изхрани децата...
Които и без това
отдавна го бяха забравили,
защото живееха в Дом.
А той беше ...работохолик по душа,
но на такива ...
малко се плаща.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Съжалявам, че съм предизвикала такива емоции, но... за жалост, това е част от действителността ни. Благодаря Ви!
  • "Беше се свил под една тераса,
    / но не на неговия дом/.
    ...
    А той беше ...работохолик по душа,
    но на такива ...
    малко се плаща."

    Изключително тъжно... и реалистично, за съжаление.
    Поздрави, Нели!
  • Страхотно написано...!
  • !!!
    Разплакваш...
  • поздрав

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...