Oct 18, 2008, 11:44 AM

Скитникът

  Poetry » Civic
814 0 12
Той беше почти сляп.
Живееше на ъгъла отсреща.
Беше се свил под една тераса,
/ но не на неговия дом/.
И броеше нещо.
Броеше последните си пари.
Скитникът, който събираше
празни кашони.
За да си купи хляб...
За да изхрани децата...
Които и без това
отдавна го бяха забравили,
защото живееха в Дом.
А той беше ...работохолик по душа,
но на такива ...
малко се плаща.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

  • Съжалявам, че съм предизвикала такива емоции, но... за жалост, това е част от действителността ни. Благодаря Ви!
  • "Беше се свил под една тераса,
    / но не на неговия дом/.
    ...
    А той беше ...работохолик по душа,
    но на такива ...
    малко се плаща."

    Изключително тъжно... и реалистично, за съжаление.
    Поздрави, Нели!
  • Страхотно написано...!
  • !!!
    Разплакваш...
  • поздрав

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...