18.10.2008 г., 11:44

Скитникът

805 0 12
Той беше почти сляп.
Живееше на ъгъла отсреща.
Беше се свил под една тераса,
/ но не на неговия дом/.
И броеше нещо.
Броеше последните си пари.
Скитникът, който събираше
празни кашони.
За да си купи хляб...
За да изхрани децата...
Които и без това
отдавна го бяха забравили,
защото живееха в Дом.
А той беше ...работохолик по душа,
но на такива ...
малко се плаща.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Съжалявам, че съм предизвикала такива емоции, но... за жалост, това е част от действителността ни. Благодаря Ви!
  • "Беше се свил под една тераса,
    / но не на неговия дом/.
    ...
    А той беше ...работохолик по душа,
    но на такива ...
    малко се плаща."

    Изключително тъжно... и реалистично, за съжаление.
    Поздрави, Нели!
  • Страхотно написано...!
  • !!!
    Разплакваш...
  • поздрав

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...