18 окт. 2008 г., 11:44

Скитникът

807 0 12
Той беше почти сляп.
Живееше на ъгъла отсреща.
Беше се свил под една тераса,
/ но не на неговия дом/.
И броеше нещо.
Броеше последните си пари.
Скитникът, който събираше
празни кашони.
За да си купи хляб...
За да изхрани децата...
Които и без това
отдавна го бяха забравили,
защото живееха в Дом.
А той беше ...работохолик по душа,
но на такива ...
малко се плаща.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Съжалявам, че съм предизвикала такива емоции, но... за жалост, това е част от действителността ни. Благодаря Ви!
  • "Беше се свил под една тераса,
    / но не на неговия дом/.
    ...
    А той беше ...работохолик по душа,
    но на такива ...
    малко се плаща."

    Изключително тъжно... и реалистично, за съжаление.
    Поздрави, Нели!
  • Страхотно написано...!
  • !!!
    Разплакваш...
  • поздрав

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...