18 окт. 2008 г., 11:44

Скитникът

821 0 12
Той беше почти сляп.
Живееше на ъгъла отсреща.
Беше се свил под една тераса,
/ но не на неговия дом/.
И броеше нещо.
Броеше последните си пари.
Скитникът, който събираше
празни кашони.
За да си купи хляб...
За да изхрани децата...
Които и без това
отдавна го бяха забравили,
защото живееха в Дом.
А той беше ...работохолик по душа,
но на такива ...
малко се плаща.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Съжалявам, че съм предизвикала такива емоции, но... за жалост, това е част от действителността ни. Благодаря Ви!
  • "Беше се свил под една тераса,
    / но не на неговия дом/.
    ...
    А той беше ...работохолик по душа,
    но на такива ...
    малко се плаща."

    Изключително тъжно... и реалистично, за съжаление.
    Поздрави, Нели!
  • Страхотно написано...!
  • !!!
    Разплакваш...
  • поздрав

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...