25 abr 2020, 15:02  

Скок в контраст

  Poesía
758 5 12

Страдание, след скока в черна яма,

урок остави. Рана е за двама.

Животът в драма дните ни превърна.

Усмивки как в очите ни да върна?

 

Обличаме се в лъскави стремежи,

а в истините някак сме невежи.

Болят сърцата да са откровени,

но страх ги е - ще бъдат наранени.

 

Преследваме великите си цели

и правим се на повече от смели.

Върха на егото във нас катерим,

ала какво желаем да намерим?

 

Пулсират разпилените ни чувства,

но вплетени в картини са изкуство.

Рисувай смело с четката от думи

ти скок към бяла бездна помежду ни.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цветето Б. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много благодаря! Трогна ме!
  • Искрена си, Цвете! Браво!
    Обличаме се в лъскави стремежи,
    а в истините някак сме невежи.
    Болят сърцата да са откровени,
    но страх ги е - ще бъдат наранени.
  • Светулчице, много благодаря за трогателния коментар 💖! Пепи, от сърце благодаря, че си тук 💗!
    Хубава неделя 🌼🦋🌼!
  • Поздравления!
  • Усмивката прибрана е в кутията за спомени.Не е заключена.Да я събудим.
    Колоритно рисува четката ти от думи, Цвете.

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...