25.04.2020 г., 15:02  

Скок в контраст

761 5 12

Страдание, след скока в черна яма,

урок остави. Рана е за двама.

Животът в драма дните ни превърна.

Усмивки как в очите ни да върна?

 

Обличаме се в лъскави стремежи,

а в истините някак сме невежи.

Болят сърцата да са откровени,

но страх ги е - ще бъдат наранени.

 

Преследваме великите си цели

и правим се на повече от смели.

Върха на егото във нас катерим,

ала какво желаем да намерим?

 

Пулсират разпилените ни чувства,

но вплетени в картини са изкуство.

Рисувай смело с четката от думи

ти скок към бяла бездна помежду ни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветето Б. Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много благодаря! Трогна ме!
  • Искрена си, Цвете! Браво!
    Обличаме се в лъскави стремежи,
    а в истините някак сме невежи.
    Болят сърцата да са откровени,
    но страх ги е - ще бъдат наранени.
  • Светулчице, много благодаря за трогателния коментар 💖! Пепи, от сърце благодаря, че си тук 💗!
    Хубава неделя 🌼🦋🌼!
  • Поздравления!
  • Усмивката прибрана е в кутията за спомени.Не е заключена.Да я събудим.
    Колоритно рисува четката ти от думи, Цвете.

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...