8 dic 2007, 13:01

Скрижали

  Poesía » Otra
875 0 20
Превърна ме в куршуми натежали.
С ръцете като спусъци разстрелваш.
Със тежестта на вечност във скрижали
горещата ми самота изселваш.

В студени черкви старите клисари
с въжета чужди своите камбани бият.
Отмерват вяра с попските кантари,
и грешните монаси в изби крият.

Бодат очите, вперени във чудо.
Затръшват порти със страхлива глупост.
Брутален спомен пази племе лудо,
прокажни жрици молят смъртна хубост.

Откъснат разум пише забранено,
чертае с камък сляпа богомолка.
Куршум без спусък скърца приглушено.
Скрижално запечатва тежка болка...


06.12.2007 г.
Дарина Дечева

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дарина Дечева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...