Скрижали
Превърна ме в куршуми натежали.
С ръцете като спусъци разстрелваш.
Със тежестта на вечност във скрижали
горещата ми самота изселваш.
В студени черкви старите клисари
с въжета чужди своите камбани бият.
Отмерват вяра с попските кантари,
и грешните монаси в изби крият.
Бодат очите, вперени във чудо.
Затръшват порти със страхлива глупост.
Брутален спомен пази племе лудо,
прокажни жрици молят смъртна хубост.
Откъснат разум пише забранено,
чертае с камък сляпа богомолка.
Куршум без спусък скърца приглушено.
Скрижално запечатва тежка болка...
06.12.2007 г.
Дарина Дечева
С ръцете като спусъци разстрелваш.
Със тежестта на вечност във скрижали
горещата ми самота изселваш.
В студени черкви старите клисари
с въжета чужди своите камбани бият.
Отмерват вяра с попските кантари,
и грешните монаси в изби крият.
Бодат очите, вперени във чудо.
Затръшват порти със страхлива глупост.
Брутален спомен пази племе лудо,
прокажни жрици молят смъртна хубост.
Откъснат разум пише забранено,
чертае с камък сляпа богомолка.
Куршум без спусък скърца приглушено.
Скрижално запечатва тежка болка...
06.12.2007 г.
Дарина Дечева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дарина Дечева Всички права запазени
