Dec 8, 2007, 1:01 PM

Скрижали

  Poetry » Other
874 0 20
Превърна ме в куршуми натежали.
С ръцете като спусъци разстрелваш.
Със тежестта на вечност във скрижали
горещата ми самота изселваш.

В студени черкви старите клисари
с въжета чужди своите камбани бият.
Отмерват вяра с попските кантари,
и грешните монаси в изби крият.

Бодат очите, вперени във чудо.
Затръшват порти със страхлива глупост.
Брутален спомен пази племе лудо,
прокажни жрици молят смъртна хубост.

Откъснат разум пише забранено,
чертае с камък сляпа богомолка.
Куршум без спусък скърца приглушено.
Скрижално запечатва тежка болка...


06.12.2007 г.
Дарина Дечева

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дарина Дечева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...