16 mar 2025, 8:09

Скрито, открито

  Poesía
335 2 5

Все някога ще проумеем, че ние сме си врага.

Тези дето сами водата мътим...и цупим се, Защо?

А иначе сме натокани...много точни.

Люти като чушки Арнаутки и защо?

 

Май любители на ,нека ни е зле.

Тогава ,ритаме във тъмнината,

и сочим друг че ни кълне...

Врагове от обич...стига де,лъжа,о ,Боже.

 

Като котета,виновно гледаме...

омилкваме се ,мъркаме за кеф.

Дано от някъде намерим!?

Някой да повярва в нас...и ,Защо?

 

Риба,щука,лук боклук...

Еврото ,души ни тук.

Никой на ,Народа ,вяра не дарява!

Но държава лесно за валута подарява.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много ,Благодаря ,Приятели за всичко!Бъдете вдъхновени,обичащи и истински!!!До нови и нека всичко до което се докоснете да ви носи много любов!Младене,Мини,Стойчо,Ванка!!!
  • Така е, Ангеле! Дано се събуди някога този народ! Поздравления за споделеното!
  • "Все някога ще проумеем,че ние сме си врага."
    Един народ,който позволява да бъде поробен,купува свободата си с пари.
    Този стих в началото на изречението е поантата,която казва достатъчно!
    Поздравления за написаното от теб, Ангел!
  • Добре си го написал, Ангел. Колко пъти ограбваха този народ, но той оцеляваше, защото има сила да се справи, само му трябва още събуждане. Надявам се силно!
  • Откакто сме във валутен борд, Приятелю, сме на евро. Българска валута отдавна вече няма. Официалното въвеждане на еврото ще вдигне цените и ще обезцени спестяванията на масовия българин. Дано да му останат средства поне за погребение.
    Но ти добре си го казал:

    "Като котета,виновно гледаме...
    омилкваме се ,мъркаме за кеф."

    Мъркаме, но забравяме една турска поговорка:

    "С чалъм и котка се еве!!!"

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...