Все някога ще проумеем, че ние сме си врага.
Тези дето сами водата мътим...и цупим се, Защо?
А иначе сме натокани...много точни.
Люти като чушки Арнаутки и защо?
Май любители на ,нека ни е зле.
Тогава ,ритаме във тъмнината,
и сочим друг че ни кълне...
Врагове от обич...стига де,лъжа,о ,Боже.
Като котета,виновно гледаме...
омилкваме се ,мъркаме за кеф.
Дано от някъде намерим!?
Някой да повярва в нас...и ,Защо? ...