15 jun 2022, 22:12

Скука

  Poesía » Civil
1.1K 4 7

Момчето от последния етаж

се движи трудно - в счупена количка!

За него - даже грубият паваж

е място за една ранена птичка...

 

Крилете му сега са две очи,

обхождащи различното ни Време.

А в клетката на Съвестта - мълчи

проскубан папагал и дълго дреме!

 

Проскърцват спиците на колела.

Денят завърта монотонна перка.

Прозорецът прилича на екран,

чиито надписи не се променят...

 

Момчето има своя виртуален свят,

където всичко може да се случи.

Ще полети!И няма да го спрат.

Навън - нормалните са много скучни...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....