Момчето от последния етаж
се движи трудно - в счупена количка!
За него - даже грубият паваж
е място за една ранена птичка...
Крилете му сега са две очи,
обхождащи различното ни Време.
А в клетката на Съвестта - мълчи
проскубан папагал и дълго дреме!
Проскърцват спиците на колела.
Денят завърта монотонна перка.
Прозорецът прилича на екран,
чиито надписи не се променят... ...