Момчето от последния етаж
се движи трудно - в счупена количка!
За него - даже грубият паваж
е място за една ранена птичка...
Крилете му сега са две очи,
обхождащи различното ни Време.
А в клетката на Съвестта - мълчи
проскубан папагал и дълго дреме!
Проскърцват спиците на колела.
Денят завърта монотонна перка.
Прозорецът прилича на екран,
чиито надписи не се променят...
Момчето има своя виртуален свят,
където всичко може да се случи.
Ще полети!И няма да го спрат.
Навън - нормалните са много скучни...
© Маргарита Петрова Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
Детето беззащитен е балон – животът дебне с острия си клон »