Скука
Момчето от последния етаж
се движи трудно - в счупена количка!
За него - даже грубият паваж
е място за една ранена птичка...
Крилете му сега са две очи,
обхождащи различното ни Време.
А в клетката на Съвестта - мълчи
проскубан папагал и дълго дреме!
Проскърцват спиците на колела.
Денят завърта монотонна перка.
Прозорецът прилича на екран,
чиито надписи не се променят...
Момчето има своя виртуален свят,
където всичко може да се случи.
Ще полети!И няма да го спрат.
Навън - нормалните са много скучни...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Маргарита Петрова Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
