Момчето от последния етаж
се движи трудно - в счупена количка!
За него - даже грубият паваж
е място за една ранена птичка...
Крилете му сега са две очи,
обхождащи различното ни Време.
А в клетката на Съвестта - мълчи
проскубан папагал и дълго дреме!
Проскърцват спиците на колела.
Денят завърта монотонна перка.
Прозорецът прилича на екран,
чиито надписи не се променят... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up