severianin (Валентин Чернев)
417 677

Enviar mensage a usuario

¡Para poder enviar mensajes es necesario acceder a su cuenta!

Cerrar

Скъперник 

© Валентин Чернев Todos los derechos reservados

Comentarios

• vanesa_crazy (Ванеса)

  2013-03-14T12:35:28+02:00
  Силно!И какъв финал само!!!
• laramaylin (Нина Чилиянска)

  2012-08-31T17:51:27+03:00
  Докосна ме!Страхотен финал!
• rozita-p (Росица)

  2012-08-24T11:21:19+03:00
  Хубаво е, че има автори като теб.
  Благодаря за поезията.
• stenli499 (Станислава)

  2012-08-24T01:15:23+03:00
  Обречена е тази игра,Вальо.
  Дано козът е бил в пукнатата чаша,и си успял да го изиграеш,защото второ раздаване едва ли ще има!
  С уважение!
• yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

  2012-08-23T22:50:58+03:00
  Когато духът боледува, боледува и тялото... Недей!...
  
  И искай всичко, абсолютно всичко! (Към Лирическия, де.)
  
  Поздрав!
  http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=245252
• severianin (Валентин Чернев)

  2012-08-23T22:09:29+03:00
  Благодаря от сърце на всички! Радвам се, когато стиховете ми успяват да доставят удоволствие. Спокойна вечер!
• ВаняИ (Ваня Иванова)

  2012-08-23T22:04:24+03:00
  Поздрав и от мен!Силна творба!
• fervor (fervor)

  2012-08-23T21:23:08+03:00
  Силен стих!Браво, Валентин!
• Регина (Радост Даскалова)

  2012-08-23T19:48:00+03:00
  силна поанта, прекрасна техника, близка до сърцето ми тема - и аз не му ща нищото...да си прави каквото ще!...пас съм.
• magnum (Венцислав Янакиев)

  2012-08-23T19:08:26+03:00
  Хубаво!
  спомних си "двубой" на Вапцаров
• valia1771 (Ивон)

  2012-08-23T17:17:36+03:00
  Силно и докосващо!
• rozza (Радка Миндова)

  2012-08-23T13:48:02+03:00
  На дълбоко бърка в душата това стихотворение.
  Поздрав, Северянино!
• beti

  2012-08-23T13:17:58+03:00
  Браво!
• stelenita (Елена Стаматова)

  2012-08-23T12:50:08+03:00
  Докосва те тази творби, гали те по душата! Поздравления!
• Eia (Росица Танчева)

  2012-08-23T12:48:03+03:00
  Наздраве - за изправения Човек, с гордо вдигната глава!
• Ена (Елена Гоцева)

  2012-08-23T12:24:45+03:00
  Сега съм стар, и болен, и разнищен.
  Не стига хлябът. Но събрах куража
  от теб, живот, да не поискам нищо...
  
  Да нямаш ти какво да ми откажеш!
  
  !!!
  Има много за размисъл тук...
  
  И май... всичко, което е искане, е много, твърде много за човешката ни същност... давай - така ще си богат и удовлетворен... а защо не и щастлив
  Който само дава, той е безкрайно богат...
  А стихът е много хубав, ще се върна... този път ме уцели в десятката!
  Благодаря ти!
• Самодива (Вики)

  2012-08-23T11:47:28+03:00
  Той Арпагон е - всичко ни отказва -
  утехата на виното и хляба,
  на радостта усмивката прегазва,
  на залеза - спокойната жарава...
  А ние - луди - все така го славим,
  все борим се с отровното му жило,
  че свой е. И дори да е досаден,
  да го захвърлим... просто ни е мило.
  Едничката ни гордост ни спасява -
  глава да вдигнем, милост да не просим.
  Навярно тоз проклетник чак тогава
  дали е ценен, би задал въпроса.
  
  Поздрави, Северянино!