23 ago 2012, 10:19

Скъперник

  Poesía
845 0 17

СКЪПЕРНИК

 

От теб не искам нищо!

Няма нужда

и днес, на старост, да се унижавам.

Това край мен сега е време чуждо

и все по-чуждо занапред ще става.

 

Не исках много – залеза си хладен

след бурите спокойно да дочакам,

нощта пред мен да не посрещам гладен,

да имам чаша вино преди мрака.

 

Но ти, Живот, скъперник зъл и страшен,

броеше залъците ми оскъдни,

наля ми вино в пукнатата чаша...

Не можеше мечтата да се сбъдне,

 

защото ти бе глух и безучастен,

седеше гърбом, отегчен и мрачен,

и за трошицата човешко щастие

ми взе последната надежда в здрача.

 

Сега съм стар, и болен, и разнищен.

Не стига хлябът. Но събрах куража

от теб, живот, да не поискам нищо...

 

Да нямаш ти какво да ми откажеш!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Чернев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....