Скъперник
СКЪПЕРНИК
От теб не искам нищо!
Няма нужда
и днес, на старост, да се унижавам.
Това край мен сега е време чуждо
и все по-чуждо занапред ще става.
Не исках много – залеза си хладен
след бурите спокойно да дочакам,
нощта пред мен да не посрещам гладен,
да имам чаша вино преди мрака.
Но ти, Живот, скъперник зъл и страшен,
броеше залъците ми оскъдни,
наля ми вино в пукнатата чаша...
Не можеше мечтата да се сбъдне,
защото ти бе глух и безучастен,
седеше гърбом, отегчен и мрачен,
и за трошицата човешко щастие
ми взе последната надежда в здрача.
Сега съм стар, и болен, и разнищен.
Не стига хлябът. Но събрах куража
от теб, живот, да не поискам нищо...
Да нямаш ти какво да ми откажеш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Чернев Всички права запазени
искай всичко, абсолютно всичко! (Към Лирическия, де.)
