Скъперник
СКЪПЕРНИК
От теб не искам нищо!
Няма нужда
и днес, на старост, да се унижавам.
Това край мен сега е време чуждо
и все по-чуждо занапред ще става.
Не исках много – залеза си хладен
след бурите спокойно да дочакам,
нощта пред мен да не посрещам гладен,
да имам чаша вино преди мрака.
Но ти, Живот, скъперник зъл и страшен,
броеше залъците ми оскъдни,
наля ми вино в пукнатата чаша...
Не можеше мечтата да се сбъдне,
защото ти бе глух и безучастен,
седеше гърбом, отегчен и мрачен,
и за трошицата човешко щастие
ми взе последната надежда в здрача.
Сега съм стар, и болен, и разнищен.
Не стига хлябът. Но събрах куража
от теб, живот, да не поискам нищо...
Да нямаш ти какво да ми откажеш!
© Валентин Чернев All rights reserved.
искай всичко, абсолютно всичко! (Към Лирическия, де.)
