Скърбящата

Нощен вихър стене тъжно

бледа сянка там пристъпва 

леден поглед литва скръбно,

вой смразяващ в миг заглъхва.

Рози, кръв и вино старо,

болка древна във очите,

никой тук не идва даром,

гаснат мъртви и мечтите.

Броди в дълга рокля черна,

мъдро-тиха, грешно-млада

всеки гроб е нейна бездна,

тя навеки в мрак ще страда.

Тя е горест с дъх на клада

дим и огън, гибел страстна.

В шепи нежни, носи ада

Тъй прекрасна и ужасна.

Тя е всичко, тя е краят

Зов, молитва, танц любовен,

с нея ти ще стигнеш рая

с дара сладък и греховен.

Рози ти недей да носиш,

те растат сами в душите

тръните ѝ да изпросиш -

вечно ясни ще са дните…