6 июн. 2025 г., 22:28

Скърбящата

314 0 0

Нощен вихър стене тъжно

бледа сянка там пристъпва 

леден поглед литва скръбно,

вой смразяващ в миг заглъхва.

 

Рози, кръв и вино старо,

болка древна във очите,

никой тук не идва даром,

гаснат мъртви и мечтите.

 

Броди в дълга рокля черна,

мъдро-тиха, грешно-млада

всеки гроб е нейна бездна,

тя навеки в мрак ще страда.

 

Тя е горест с дъх на клада

дим и огън, гибел страстна.

В шепи нежни, носи ада

Тъй прекрасна и ужасна.

 

Тя е всичко, тя е краят

Зов, молитва, танц любовен,

с нея ти ще стигнеш рая

с дара сладък и греховен.

 

Рози ти недей да носиш,

те растат сами в душите

тръните ѝ да изпросиш -

вечно ясни ще са дните…

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Митева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...