6 июн. 2025 г., 22:28

Скърбящата

285 0 0

Нощен вихър стене тъжно

бледа сянка там пристъпва 

леден поглед литва скръбно,

вой смразяващ в миг заглъхва.

 

Рози, кръв и вино старо,

болка древна във очите,

никой тук не идва даром,

гаснат мъртви и мечтите.

 

Броди в дълга рокля черна,

мъдро-тиха, грешно-млада

всеки гроб е нейна бездна,

тя навеки в мрак ще страда.

 

Тя е горест с дъх на клада

дим и огън, гибел страстна.

В шепи нежни, носи ада

Тъй прекрасна и ужасна.

 

Тя е всичко, тя е краят

Зов, молитва, танц любовен,

с нея ти ще стигнеш рая

с дара сладък и греховен.

 

Рози ти недей да носиш,

те растат сами в душите

тръните ѝ да изпросиш -

вечно ясни ще са дните…

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Митева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...