Скърбящата
Нощен вихър стене тъжно
бледа сянка там пристъпва
леден поглед литва скръбно,
вой смразяващ в миг заглъхва.
Рози, кръв и вино старо,
болка древна във очите,
никой тук не идва даром,
гаснат мъртви и мечтите.
Броди в дълга рокля черна,
мъдро-тиха, грешно-млада
всеки гроб е нейна бездна,
тя навеки в мрак ще страда.
Тя е горест с дъх на клада
дим и огън, гибел страстна.
В шепи нежни, носи ада
Тъй прекрасна и ужасна.
Тя е всичко, тя е краят
Зов, молитва, танц любовен,
с нея ти ще стигнеш рая
с дара сладък и греховен.
Рози ти недей да носиш,
те растат сами в душите
тръните ѝ да изпросиш -
вечно ясни ще са дните…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Митева Всички права запазени