12 abr 2020, 11:33

Сладкиши с клюка 

  Poesía » Otra
633 5 8

Е,  щом ме питаш как съм, ще ти кажа.
Горчи ми интересът лицемерен.
Сладкиши с клюка не обича даже,
пазачът на дома ми - стар, но верен.

 

Добре съм, още имам зрънце вяра,
сковах си малка, къщичка - за птици,
но котката от там ще те разкара.
Тя просто е с локатор - за мръсници.

 

Лалетата ми шарени войници,
ми пазят късче  слънчева надежда.
Играят си с усмивки - на ашици...
И всичко е, каквото ти изглежда.

 

Клюкарката в очите ти се мръщи
и шарещ поглед търси бесовете.
Парченце обич ще ти дам - за вкъщи.
Да, дразнещо добре съм. Смях съм, цвете...

 

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Цвете! Красеее, как ме разсмя! Болна тема ми е това, Безжичен...Нооо и "gloria mundi" си замина, заедно с другите нематериални ценности.
  • "Ашици", "бесовете" - силни и интересни символи. Но не съм сигурен дали младите, след 1990, ще те разберат. Едва ли са чували,.още по-малко чели.Ф.М. Достоевский и "Бесове".Но всяко нещо с времето си. Ненапразно са казали древните: "Sic transit gloria mundi".
  • Страхотно е! Лее се като песен и много ми хареса!🌸
  • Ще ти кажа това, което казах и на Лия, Красе. Някои особи не заслужават нито хляб, нито камък. Благодаря ти! И на теб, сенсей!
  • Хубаво, реално, женско. До нейде.
  • Аз да си кажа, пък да си мълча, Лия. Лицемерието хич не ми е по вкуса. Благодаря, Деа!
  • "Лалетата ми шарени войници
    ми пазят късче слънчева надежда" - прекрасно казано!!!
  • Хм, тази стихотворна мантра не знам кой или кое го я е породило,но си е точно в целта...Но ти винаги си така,Самодивке. Не се целиш, но уцелваш, а това си е талант с доза майсторство.
Propuestas
: ??:??