Сладкиши с клюка
Е, щом ме питаш как съм, ще ти кажа.
Горчи ми интересът лицемерен.
Сладкиши с клюка не обича даже,
пазачът на дома ми - стар, но верен.
Добре съм, още имам зрънце вяра,
сковах си малка, къщичка - за птици,
но котката от там ще те разкара.
Тя просто е с локатор - за мръсници.
Лалетата ми шарени войници,
ми пазят късче слънчева надежда.
Играят си с усмивки - на ашици...
И всичко е, каквото ти изглежда.
Клюкарката в очите ти се мръщи
и шарещ поглед търси бесовете.
Парченце обич ще ти дам - за вкъщи.
Да, дразнещо добре съм. Смях съм, цвете...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Болна тема ми е това, Безжичен...Нооо и "gloria mundi" си замина, заедно с другите нематериални ценности.
