12.04.2020 г., 11:33

Сладкиши с клюка

815 5 8

Е,  щом ме питаш как съм, ще ти кажа.
Горчи ми интересът лицемерен.
Сладкиши с клюка не обича даже,
пазачът на дома ми - стар, но верен.

 

Добре съм, още имам зрънце вяра,
сковах си малка, къщичка - за птици,
но котката от там ще те разкара.
Тя просто е с локатор - за мръсници.

 

Лалетата ми шарени войници,
ми пазят късче  слънчева надежда.
Играят си с усмивки - на ашици...
И всичко е, каквото ти изглежда.

 

Клюкарката в очите ти се мръщи
и шарещ поглед търси бесовете.
Парченце обич ще ти дам - за вкъщи.
Да, дразнещо добре съм. Смях съм, цвете...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Цвете! Красеее, как ме разсмя! Болна тема ми е това, Безжичен...Нооо и "gloria mundi" си замина, заедно с другите нематериални ценности.
  • "Ашици", "бесовете" - силни и интересни символи. Но не съм сигурен дали младите, след 1990, ще те разберат. Едва ли са чували,.още по-малко чели.Ф.М. Достоевский и "Бесове".Но всяко нещо с времето си. Ненапразно са казали древните: "Sic transit gloria mundi".
  • Страхотно е! Лее се като песен и много ми хареса!🌸
  • Ще ти кажа това, което казах и на Лия, Красе. Някои особи не заслужават нито хляб, нито камък. Благодаря ти! И на теб, сенсей!
  • Хубаво, реално, женско. До нейде.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...