От погледа ти нежно разтопен
във мен се влива страст и ме потапя,
очакващ да почувствам тялото ти, запленен,
отварям аз без страх вратата към греха.
Очите ти поглъщат жадно всеки мускул,
слънцето гори ме от косите меки,
а устните със дъх на сол да вкуся,
да чуя искам как сърцата ни туптят полека.
Сега във мене се отваря всяка пора
и космите настръхват притаени,
да дишам въздуха сега не мога,
а слушам как във мене всичко стене.
Изпивам аз потта ти сладка
и без умора галя твоите гърди,
почувствах как с прегръдка кратка
труда ми сластен награди.
Лежиме двама с теб пред този залез,
унасяйки се кротко в златен сън,
с луната и звездите ти направих наниз;
събудих се и станах - утро е сега навън...
© Златко Тошков Todos los derechos reservados
Аплодисменти!