Jul 10, 2009, 12:44 PM

Сладострастно

  Poetry » Love
980 1 1

От погледа ти нежно разтопен

във мен се влива страст и ме потапя,

очакващ да почувствам тялото ти, запленен,

отварям аз без страх вратата към греха.

 

 

Очите ти поглъщат жадно всеки мускул,

слънцето гори ме от косите меки,

а устните със дъх на сол да вкуся,

да чуя искам как сърцата ни туптят полека.

 

 

Сега във мене се отваря всяка пора

и космите настръхват притаени,

да дишам въздуха сега не мога,

а слушам как във мене всичко стене.

 

 

Изпивам аз потта ти сладка

и без умора галя твоите гърди,

почувствах как с прегръдка кратка

труда ми сластен награди.

 

 

Лежиме двама с теб пред този залез,

унасяйки се кротко в златен сън,

с луната и звездите ти направих наниз;

събудих се и станах - утро е сега навън...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Златко Тошков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...