Jul 10, 2009, 12:44 PM

Сладострастно

  Poetry » Love
978 1 1

От погледа ти нежно разтопен

във мен се влива страст и ме потапя,

очакващ да почувствам тялото ти, запленен,

отварям аз без страх вратата към греха.

 

 

Очите ти поглъщат жадно всеки мускул,

слънцето гори ме от косите меки,

а устните със дъх на сол да вкуся,

да чуя искам как сърцата ни туптят полека.

 

 

Сега във мене се отваря всяка пора

и космите настръхват притаени,

да дишам въздуха сега не мога,

а слушам как във мене всичко стене.

 

 

Изпивам аз потта ти сладка

и без умора галя твоите гърди,

почувствах как с прегръдка кратка

труда ми сластен награди.

 

 

Лежиме двама с теб пред този залез,

унасяйки се кротко в златен сън,

с луната и звездите ти направих наниз;

събудих се и станах - утро е сега навън...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Златко Тошков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...