Сладостта в солта
безкрайно Те(б) Обичам
и вдишвам близостта ти
и сдържам дълго дъх
за да се гмурна и доплувам
в тишината на словата
до негово величество
неповторимото в мига
като деца на прага
на голямото движение
усмивките ни се прегръщат
всяка тръгва
към своето си кладенче
със живата вода
сълзата търси собствена житейска почва
за да отгледа сладостта в солта
до следващия кръстопът
когато ще я поделим
докато времето
насам-натам ни движи
приготвила съм
двадесетият чувал
за гозбите знам ти ще
се погрижиш
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados
