Сладостта в солта
безкрайно Те(б) Обичам
и вдишвам близостта ти
и сдържам дълго дъх
за да се гмурна и доплувам
в тишината на словата
до негово величество
неповторимото в мига
като деца на прага
на голямото движение
усмивките ни се прегръщат
всяка тръгва
към своето си кладенче
със живата вода
сълзата търси собствена житейска почва
за да отгледа сладостта в солта
до следващия кръстопът
когато ще я поделим
докато времето
насам-натам ни движи
приготвила съм
двадесетият чувал
за гозбите знам ти ще
се погрижиш
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
