Apr 26, 2016, 9:56 AM

Сладостта в солта

  Poetry » Other
716 0 9

безкрайно Те(б) Обичам

и  вдишвам близостта ти

и сдържам дълго дъх

за да се гмурна и доплувам

в тишината на словата

до негово величество

неповторимото в мига

като деца на прага

на голямото движение

усмивките ни се прегръщат

всяка тръгва

към своето си кладенче

със живата вода

сълзата търси собствена житейска почва

за да отгледа сладостта в солта

до следващия кръстопът

когато ще я поделим

докато времето

насам-натам ни движи

приготвила съм

двадесетият чувал

за гозбите знам ти ще

се погрижиш

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...