nadia.nanito (Надежда Тошкова)
487 288
15 abr 2017, 15:42

След 

  Poesía » Otra
419 0 2

Щом тихичко надеждата си тръгна,
по стъпките ѝ цъфна самота.
Безмълвно и грижовно те загърна
с покрова си приятелска тъга.
Под клепките ти морни и притворени
трепти ефирно призрачна сълза,
размива в образи „онези“ спомени,
стеле дантелата лекуваща мъгла.
От безразличие стаена светлината
полага ореола мним на опростено.
Дочуваш как простенва тишината.
И всичко е тъй меко, заглушено.
След изстрела…

 

© Надежда Тошкова Todos los derechos reservados

02/04/2014

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??