Щом тихичко надеждата си тръгна,
по стъпките ѝ цъфна самота.
Безмълвно и грижовно те загърна
с покрова си приятелска тъга.
Под клепките ти морни и притворени
трепти ефирно призрачна сълза,
размива в образи „онези“ спомени,
стеле дантелата лекуваща мъгла.
От безразличие стаена светлината
полага ореола мним на опростено.
Дочуваш как простенва тишината.
И всичко е тъй меко, заглушено.
След изстрела…
© Надежда Тошкова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
