nadia.nanito (Надежда Тошкова)
487 286
Apr 15, 2017, 3:42 PM

След 

  Poetry » Other
483 0 2

Щом тихичко надеждата си тръгна,
по стъпките ѝ цъфна самота.
Безмълвно и грижовно те загърна
с покрова си приятелска тъга.
Под клепките ти морни и притворени
трепти ефирно призрачна сълза,
размива в образи „онези“ спомени,
стеле дантелата лекуваща мъгла.
От безразличие стаена светлината
полага ореола мним на опростено.
Дочуваш как простенва тишината.
И всичко е тъй меко, заглушено.
След изстрела…

 

© Надежда Тошкова All rights reserved.

02/04/2014

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??