nadia.nanito (Надежда Тошкова)
487 288
15.04.2017 г., 15:42 ч.

След 

  Поезия » Друга
416 0 2

Щом тихичко надеждата си тръгна,
по стъпките ѝ цъфна самота.
Безмълвно и грижовно те загърна
с покрова си приятелска тъга.
Под клепките ти морни и притворени
трепти ефирно призрачна сълза,
размива в образи „онези“ спомени,
стеле дантелата лекуваща мъгла.
От безразличие стаена светлината
полага ореола мним на опростено.
Дочуваш как простенва тишината.
И всичко е тъй меко, заглушено.
След изстрела…

 

© Надежда Тошкова Всички права запазени

02/04/2014

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??