След бурята
Като кораб след буря се будя,
лашкам се във бездна от синева.
Вените напълнени със въздух,
в главата ми мисли от вода.
Течението леко ме оттласква,
а дъното ме приласка.
Вълни от ужас ме затискат
и тъмнината леко ме скова.
Разбита във собствените си мисли,
разкривам тревожно лице,
светлината далеко бледнее,
събирам частици от мене,
от поредното корабокрушение
на влюбеното ми сърце.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Teodora Andreev Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
