Oct 28, 2021, 4:47 PM

След бурята 

  Poetry » Love
536 0 0

Като кораб след буря се будя,
лашкам се във бездна от синева.
Вените напълнени със въздух,
в главата ми мисли от вода.
Течението леко ме оттласква,
а дъното ме приласка.
Вълни от ужас ме затискат
и тъмнината леко ме скова.
Разбита във собствените си мисли,
разкривам тревожно лице,
светлината далеко бледнее,
събирам частици от мене, 

от поредното корабокрушение
на влюбеното ми сърце.
 

© Teodora Andreev All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??