След бурята

28.10.2021 г., 16:47 ч.

Поезия » Любовна

385 0 0

Като кораб след буря се будя,
лашкам се във бездна от синева.
Вените напълнени със въздух,
в главата ми мисли от вода.
Течението леко ме оттласква,
а дъното ме приласка.
Вълни от ужас ме затискат
и тъмнината леко ме скова.
Разбита във собствените си мисли,
разкривам тревожно лице,
светлината далеко бледнее,
събирам частици от мене,

от поредното корабокрушение
на влюбеното ми сърце.

Произведението е участник в конкурса:

За да претърпиш корабокрушение, първо трябва да имаш кораб »

29 място

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.