СЛЕД ДЪЖДА

8 may 2007, 23:19

Poesía

647 0 4

С л е д д ъ ж д а

ИЗУМИТЕЛНИ ПАЗВИ РАЗГРЪЩА

свечерената мъдра земя!

И часът между зрак и тъма

във омайна нега се превръща.

Тъй е тихо!

Стих вятърът пише...

Леко се клатят прозорците.

В упоителна сънна въздишка

се разлива умората.

Дървесата отнесено махат

и пияни листа се отронват...

А дъната на локвите сякаш

отразяват

спомени.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.