Бабо, виж, дойдох си по съмнало,
тогава очите на дядо затворих.
А ти сякаш си ме прегърнала.
Тихо е, само аз днес ще говоря.
Няма кой да удари камбаната
и герана отдавна пресъхна.
Скърца си в мен незабравата
с аромат на градина и дъхава.
Всеки уличен камък ме пари,
тъжна изглежда черницата.
Каменни зидове, сиви огради
днес празно във мене заничат. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse