Бабо, виж, дойдох си по съмнало,
тогава очите на дядо затворих.
А ти сякаш си ме прегърнала.
Тихо е, само аз днес ще говоря.
Няма кой да удари камбаната
и герана отдавна пресъхна.
Скърца си в мен незабравата
с аромат на градина и дъхава.
Всеки уличен камък ме пари,
тъжна изглежда черницата.
Каменни зидове, сиви огради
днес празно във мене заничат. ...