Anita765 (Ани Монева)
296 11762
26 апр. 2009 г., 08:12

След една година 

  Поэзия
950 1 19

 

 

Бабо, виж, дойдох си по съмнало,

тогава очите на дядо затворих.

А ти сякаш си ме прегърнала.

Тихо е, само аз днес ще говоря.

 

Няма кой да удари камбаната

и герана отдавна пресъхна.

Скърца си в мен незабравата

с аромат на градина и дъхава.

 

Всеки уличен камък ме пари,

тъжна изглежда черницата.

Каменни зидове, сиви огради

днес празно във мене заничат.

 

А на прозорците има завеси,

няма кой с ръце да ги вдигне

и толкова схлупен навесът,

още малко земята ще стигне.

 

Този път бравата не заяжда.

Ръждива вече, старата порта

не се затваря, жално нагарча

като изпитата, зееща болка.

 

Чешмата отново е същата,

около нея само пъстри лалета.

Погледна ли, обич завръща се

по спомен от детска пътека.

 

 

 

 

 

 

 

© Ани Монева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Мила Ани, пренасяш ме при моите баба и дядо, светла им памет...и ми е мило, и ми е болно...Прекрасен стих!!!
  • ... огледална си ми, твоята пътека привлича...
    моята повлича...

    и да не се връзваш на "лудостта"...
    ( предназначена е за непрогледнали...
    а ти си "виждаш" добре... мисля)

    Хубаво е!
  • Сега е екстра Хубава седмица!
  • Толкова спомени оживяват след прочита на този стих...И сладко-горчиви,и тъжни...Благодаря ти,Ани!
  • Спомени,обич и болка!Много хубав стих!
  • Благодаря на всички!
  • толкова хубаво...разплаква ме този стих...
    много стойностна поезия твориш, мила Ани...с обич.
  • обич и носталгия!
    Поздрави!
  • Погледна ли, обич завръща се.

    Ани!*
  • !!!

    При теб винаги е хубаво!
  • Толкова е истински стиха ти, та чак трепти от болка!
  • Евала!!!!!
  • Стиховете ти са толкова образни, че пред мен оживява картина.
    Силно въздействие. Прекрасен стил!
    Прегръщам те, Ани!
  • Ухае на сутрешна закуска и спомен от милувка за събуждане.Най-грижовните ръце върху челото на сънливото момиченце...
    Разтопи ме...!
  • А на прозорците има завеси,

    няма кой с ръце да ги вдигне

    и толкова схлупен навесът,

    още малко земята ще стигне.

    !!!
  • Всичко в живота са спомени, с изключение на един настоящ момент, който преминава покрай нас толкова бързо, че едва го улавяме.
  • "Скърца си в мен незабравата

    с аромат на градина"
    Поздрав!
  • обичам да те чета,Ани
    хубаво е ,че пак започна да публикуваш по-често...
    радвам се на стойностната поезия в сайта,а доста от можещите спряха да публикуват или направо се изтриха.
    та радвам се ,че те прочетох
  • хубаво е, образно и наситено, тук-там малко ритъмът ми се спъва, но иначе ми харесва, поздравявам те
Предложения
: ??:??