| В ръцете си държа | |
| една вселена - | |
| букетче пролетни | |
| цветя. | |
| Ухание и красота | |
| от теменужки, | |
| минзухар, | |
| синчец… | |
| И с нови мисли | |
| окрилена, | |
| душата ми | |
| задиша | |
| и в рая на земята | |
| потопена, | |
| от птичи песни | |
| и зеленина… | |
| Съблякох в този миг | |
| тъгата | |
| и заживях | |
| със пролетта. | |
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мариана Вълкова Todos los derechos reservados
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
