16 mar 2010, 11:45

След излет

996 0 7
В ръцете си държа
една вселена -
букетче пролетни 
цветя.  
Ухание и красота
от теменужки,
минзухар,
синчец…  
И с нови мисли
окрилена,
душата ми 
задиша  
и в рая на земята 
потопена,
от птичи песни
и зеленина…
Съблякох в този миг
тъгата  
и заживях 
със пролетта.
   

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариана Вълкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • kotel, направо ме пренесе на едно мое тайно място, далеч от шума на града... Благодаря!
  • И аз! Създаде много проленто настроение в мен!
    Поздравче, Мариянче!
  • Да така е Марианче,Сега се връщам от Мадарския конник и се чувствам точно както си го описала.БЛАГОДАРЯ!!!ТОПЛИНКА ОТ МЕН И ОТ ХАНОВЕТЕ!!!
  • С реце пипната настъпващата пролет!!!
    Веселите звуци, красиви цветя, много пролетно настроение!!!
    Стихотворението има позитивен ефект!!!
  • Благодаря за споделения пролетен аромат!!!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...