| В ръцете си държа | |
| една вселена - | |
| букетче пролетни | |
| цветя. | |
| Ухание и красота | |
| от теменужки, | |
| минзухар, | |
| синчец… | |
| И с нови мисли | |
| окрилена, | |
| душата ми | |
| задиша | |
| и в рая на земята | |
| потопена, | |
| от птичи песни | |
| и зеленина… | |
| Съблякох в този миг | |
| тъгата | |
| и заживях | |
| със пролетта. | |
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мариана Вълкова Todos los derechos reservados
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
