| В ръцете си държа | |
| една вселена - | |
| букетче пролетни | |
| цветя. | |
| Ухание и красота | |
| от теменужки, | |
| минзухар, | |
| синчец… | |
| И с нови мисли | |
| окрилена, | |
| душата ми | |
| задиша | |
| и в рая на земята | |
| потопена, | |
| от птичи песни | |
| и зеленина… | |
| Съблякох в този миг | |
| тъгата | |
| и заживях | |
| със пролетта. | |
© Мариана Вълкова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
