16 мар. 2010 г., 11:45

След излет

994 0 7
В ръцете си държа
една вселена -
букетче пролетни 
цветя.  
Ухание и красота
от теменужки,
минзухар,
синчец…  
И с нови мисли
окрилена,
душата ми 
задиша  
и в рая на земята 
потопена,
от птичи песни
и зеленина…
Съблякох в този миг
тъгата  
и заживях 
със пролетта.
   

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариана Вълкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • kotel, направо ме пренесе на едно мое тайно място, далеч от шума на града... Благодаря!
  • И аз! Създаде много проленто настроение в мен!
    Поздравче, Мариянче!
  • Да така е Марианче,Сега се връщам от Мадарския конник и се чувствам точно както си го описала.БЛАГОДАРЯ!!!ТОПЛИНКА ОТ МЕН И ОТ ХАНОВЕТЕ!!!
  • С реце пипната настъпващата пролет!!!
    Веселите звуци, красиви цветя, много пролетно настроение!!!
    Стихотворението има позитивен ефект!!!
  • Благодаря за споделения пролетен аромат!!!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...