| В ръцете си държа | |
| една вселена - | |
| букетче пролетни | |
| цветя. | |
| Ухание и красота | |
| от теменужки, | |
| минзухар, | |
| синчец… | |
| И с нови мисли | |
| окрилена, | |
| душата ми | |
| задиша | |
| и в рая на земята | |
| потопена, | |
| от птичи песни | |
| и зеленина… | |
| Съблякох в този миг | |
| тъгата | |
| и заживях | |
| със пролетта. | |
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариана Вълкова Все права защищены
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
