kotel (Мариана Вълкова)
222 3619
6 nov 2009, 0:27

След любов 

  Poesía » De amor
758 0 11
Пътуват мислите ми без посока и никъде не срещат бряг. Тъй празни са и безпредметни, че ми се вие свят.         Пресъхнаха сълзите по лицето, безизразни очи, уста...   И моля се - поне сърцето да оцелее в тази сивота.       А то е живо, чувам звуци и ме залива светлина.   Велико, мое чувство!   Спасена съм! Не съм сама!

© Мариана Вълкова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??