kotel (Мариана Вълкова)
222 3619
Nov 6, 2009, 12:27 AM

След любов 

  Poetry » Love
760 0 11
Пътуват мислите ми без посока и никъде не срещат бряг. Тъй празни са и безпредметни, че ми се вие свят.         Пресъхнаха сълзите по лицето, безизразни очи, уста...   И моля се - поне сърцето да оцелее в тази сивота.       А то е живо, чувам звуци и ме залива светлина.   Велико, мое чувство!   Спасена съм! Не съм сама!

© Мариана Вълкова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??