След любов
Пътуват мислите ми без посока
и никъде не срещат бряг.
Тъй празни са и безпредметни,
че ми се вие свят.
Пресъхнаха сълзите по лицето,
безизразни очи, уста...
И моля се - поне сърцето
да оцелее в тази сивота.
А то е живо, чувам звуци
и ме залива светлина.
Велико, мое чувство!
Спасена съм! Не съм сама!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариана Вълкова Всички права запазени
