kotel (Мариана Вълкова)
222 3619
6.11.2009 г., 0:27 ч.

След любов 

  Поезия » Любовна
759 0 11
Пътуват мислите ми без посока и никъде не срещат бряг. Тъй празни са и безпредметни, че ми се вие свят.         Пресъхнаха сълзите по лицето, безизразни очи, уста...   И моля се - поне сърцето да оцелее в тази сивота.       А то е живо, чувам звуци и ме залива светлина.   Велико, мое чувство!   Спасена съм! Не съм сама!

© Мариана Вълкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??