21 jun 2015, 20:20

След мене...

  Poesía
972 0 4

СЛЕД МЕНЕ...

 

След мене...

ще се ровят в стиховете ми.

Ще прекрояват - думи и съдби

Ще бродят - непознати -

в световете ми...

Но кой ли моя пъзел ще сглоби?

Не пипайте!

Ни светлото, ни  тъмното!

Деня ми запазете - гладен пес.

Съдбата ми -

несретница - по стръмното.

И вихрогона изподран - Сърце.

И стържещия грак - на свечеряване.

Въздишката... на грубо смачкан цвят.

Горчилката, че гладно остаряваме.

Тъй чужди на преситения свят.

Че беше не от Бога орисията

на дните ни - разпънати на кръст.

Смълчаното присъствие...

Просията...

Голготата!

Преди да станем пръст...

След мене...

нека плачат стиховете ми.

Недоразбрани чувства и мечти.

И - моля ви на колене -

простете им!

Душата ми - спасена в тях - лети!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Донка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Малко да са - но стойностни. Бих се радвала и на критични - но - по същество и аргументирано. Благодаря, Лейди Фокс! Творческо вдъхновение!
  • Благодаря, Катя! Доста са тъжни стиховете ми... Това го написах след намесата на един събрат по перо, който без мое знание бе променил един ред в мое стихотворение -от "Накуцва денят - гладен пес", той "сътвори" - "Накуцва денят - без адрес"!!! Дните ми винаги имат точен адрес, а денят ми /и не само моят/ - наистина честичко гладува... и броди... като изпосталял пес. Внушението съвсем се променя - според мен. А колкото до самочувствието - не ми липсва - като човек и професионалист. Но не съм си и помисляла... за "слава"... когато няма да ме има, или - че някой ще вземе да се рови в стиховете ми тогава. Но имам познат, който издава антологии, в които си позволява да редактира без знанието на авторите. Точно това имах предвид, и точно той бе направил споменатата промяна, публикувайки стиха в печата.
  • "След мене...
    нека плачат стиховете ми.
    Недоразбрани чувства и мечти.
    И - моля ви на колене-
    простете им!
    Душата ми - спасена в тях - лети!"
    Донка,поздравявам те за силния стих!
  • да ти имам самочувствието.....

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...